Да свалим излишните килограми
За мнозина масажът е удоволствие и начин за елиминиране на стреса. И наистина, извън терапевтичните си действия, добре познати на пациентите, които посещават кабинетите на специалисти (кинезитерапевти) по лечебна гимнастика и масаж, той има тонизиращ и отпускащ ефект. По-отпуснати, но и по-тонизирани, клиентите ще бъдат в по-добра форма и следователно - по-красиви. Как точно става този масаж? Има ли наистина отпускащ и антидепресивен масаж? А такъв, който може да ни помогне да свалим натрупаните излишни килограми?
Какво представляват тлъстините?
Според литературата в областта на кинезитерапията, затлъстяването е мастно натрупване на тъканта. Следователно, то е много хидрофили и задържа вода, подобно на свойствата на памука. Ако ефектът от дренажа се състои в премахване на водата, задържана в тъканите, без дори да бъде докосната самата тъкан, масажът би имал незабавно от слабително действие, спирайки задържането на водата. Постигнатият резултат обаче ще бъде краткотраен. Тлъстините са на принципа на гъбата: когато човек я изстиска, тя изгубва цялата вода, която е съдържала, но я възстановява, когато се потопи отново във водата. Изводът на специалиста: Масажът не премахва тлъстините, а водата, която те задържат.
Откъде идва затлъстяването?
То се получава, когато тялото поглъща повече енергия, отколкото похарчва. Образно казано: Колата използва горивото, с което човек я зарежда, когато е в движение. Не я ли кара, горивото остава в резервоара. Представете си кола, която разполага с един разтеглив резервоар. Ако човек и́ добавя гориво, без никога да я кара, резервоарът би се разширявал непрестанно. Той не може да се освободи, освен ако колата не е в движение. По същия начин тялото не би могло да се освободи от енергията, т.е. от калориите, които е складирало, освен ако не ги изразходи. С други думи: ако човек поглъща калории, той трябва да ги освобождава. Ако похарчва повече от приетите при храненето, отслабва. Ако похарчва по-малко - надебелява. Следователно, всички масажи - колкото и перфектно да са направени, не спомагат за освобождаването на калориите.
Какво казват кинезoтерапевтите? Всеки индивид притежава на нивото на своята хиподерма (дълбоките слоеве на кожата) сферични клетки, специализирани в натрупването на мазнина. Те са слепени като чепка грозде. Както всички клетки, те са конструирани от мембрана, ядро и съдържат течност - цитоплазма. Има и празно пространство, вакуола, която е един вид желязна преграда за всяка сферична клетка.
Масажът сам по себе си не премахва тлъстините, той помага на организма да ги изхвърли
Ако човек консумира в продължение на един ден 2500 калории и похарчи 1500, калориите в излишък (1000) не изчезват. Организмът ги трансформира в мастно натрупване и ги отправя към вакуолите. Там ги складира. Ако на следващия ден същият този човек консумира 1000 и похарчи 1500, той ще си набави необходимите 500 от вакуолите и ще премахне мазнините. Това обаче не е сценарият, който се случва най-често. Всеки ден тялото поглъща 2500 калории и похарчва само 1500...
Налага се да прецизираме нещата. Това засяга онези жени, които се хранят, както си пожелаят, ядат всичко онова, което искат, и въпреки това - не напълняват. Някой организми са зле регулирани - те поглъщат повече, но не напълняват. Жертви са на пата-логично увреждане, което се осъществява на чревно ниво. Една част от калориите, които поемат, остава в червото, което не функционира нормално, а друга част бива елиминирана чрез отделителния процес. И за да се върнем към ефекта от масажа, ще кажем, че никаква научна публикация не се е появила досега относно някаква техника, засягаща директно мазнините. В действителност никакъв метод - ръчен или чрез апаратура, не премахва тлъстините. Масажът само подпомага тялото да се справи с това. Колкото до една от тези техники - ръчен лимфен дренаж, той действа само върху задържането на водата в организма.
Целулитът - този досаден проблем
Какво представлява целулитът?
Кожата е изградена от епидермис, дерма, намираща се под нея (това е най-здравата тъкан) и хиподерма. Под кожата се намират тъкани, наречени „благородни", мускули и кости. Да се върнем на хиподермата. В този слой откриваме мастни клетки под форма на грозд, съединителната тъкан и една междинна тъкан, изградена предимно от колаген - протеинът, който изгражда фибрите между клетките на съединителната тъкан. Те са доста здрави и действат като кабели. Служат за поддържане на кожата на мястото и́. До тези колагенни фибри има еластични такива с много дребна спирална пружина, която играе ролята на амортисьор. Благодарение на тези фибри, ако човек дръпне кожата си, тя се връща на място. На нивото на хиподермата се намират повърхностните кръвоносните съдове - малки вени и малки артерии, както и нервните сетивни окончания. Всички са потопени в основна субстанция - течност с две предназначения: - осигуряване на правилен механизъм, позволяващ на кожата да се движи, без да „скърца" спрямо тъканите, които я предпазват;
- придвижване на всички хранителни вещества и премахване на всички отпадъци от повърхностните тъкани. Тази основна субстанция съдържа вода, минерални соли, аминокиселини и захарни молекули, мукополизахариди, които са с доста голяма молекулна тежест. Те съществуват съвсем нормално във всички основни субстанции на всеки индивид. Въпреки това в определен момент се случват явления (нездравословно хранене, поемане на възбуждащи вещества - тютюн и алкохол, хормонални проблеми), които провокират увеличение броя на тези мукополизахариди. Те се полимеризират, захващат се една за друга като вагони на влак и образуват извънредна фибрална клетъчна тъкан: целулит. Извънредно клетъчна в случая означава извън мастните клетки. Макар целулитът да няма нищо общо с пълнотата или с наднорменото тегло, това си е целулит.
Пълнотата засяга както мъжа, така и жената, но целулитът, със своите хормонални причини, само жената. Единствено новородената мъжка рожба, която е под влияние на хормоните на майката, може да е жертва на целулита. Той обаче изчезва спонтанно и бързо.
Различаване на целулита от затлъстяването
Когато се говори за целулита, възниква идеята за портокаловата кожа, защото тогава кожата представлява подкожни възли - като дребни кратери, разположени един до друг, подобни на кората на портокал. Мастни възли ли са това или клетъчни? Един лесен анализ позволява да докажем, че когато има целулит, има винаги портокалова кожа, но не абсолютно винаги, когато има портокалова кожа, има целулит. За да разберем дали се отнася за целулит или за затлъстяване, един общ преглед на клиентката може понякога да е достатъчен. Пълнотата е всеобхватно явление, докато целулитът е локализиран. Целулитът е по бричовете, по вътрешната страна на бедрата или меките подкожни подутини.
Вторият видим признак е полът, въпреки че в по-голямата част от случаите жените са с наднормено тегло и целулит. Само опипването позволява едно прецизно диагностициране. В действителност, ако клетките, специализирани да натрупват мас, са кръгли, това е затлъстяване. Ако са фиброзни - имаме целулит. За да се види разликата, е достатъчно едно просто наблюдение. Кожата не е мастна, ако е свободна, и когато човек я стисне, гънката е фина. Ако човек стисне една „тлъстичка" кожа, гънката ще е доста по-значителна, защото мастните клетки са пълни. Освен това нежната кожа, когато бъде ощипана, е свободна и се връща с лекота на своето място, обратното на „целулитната". фиброзните тъкани пречат на кожата да се мърда лесно и я правят прилепнала в по-дълбоките и́ слоеве.
Целулит и затлъстяване - често съчетание при жените
В голяма част от случаите може да се заключи, че при жените има „сдружение" между целулита и затлъстяването, въпреки че проучванията са доста различни. Към това добавяме факта, че целулитът - също както тлъстините, е хидрофилен и задържа вода. Чрез масажа човек напразно се старае да въздейства върху целулита и затлъстяването, тъй като масажът действа ефикасно само върху водата. За да премахнем тлъстините, няма какво друго да направим, освен да намалим храненето. Както вече е ясно, ако не се внесе никаква калория в мастната клетка, тя се изпразва. Едно ранно затлъстяване лесно се прекъсва, но ако остарее, става много по-трудно за премахване. Ето защо качените килограми след един празничен уикенд могат лесно да се премахнат за няколко дни, за разлика от тези, натрупвани от години. Доста месеци ще са необходими за премахване на отдавнашно затлъстяване. Не трябва обаче да се откажем от храненето, тъй като организмът ще си поиска необходимото от мускулите - това за него е енергетично по-изгодно. Оттук идва и интересът не към режими без мазнини, а към свръх протеинни такива, за да се свали някой килограм. Върху целулита действията ще бъдат преди всичко химични. За да изчезне, той се нуждае от продукт, който да деполимеризира мукополизахаридните връзки. Тези продукти - ензими, не съществуват на па-зара, защото са получени на базата на животински тъкани и не гарантират оптималната здравна сигурност. Освен това те се отнасят само за относително ранните целулити, следователно за тези, които не са достигнали все още стадия на „колагенизация". Не може да се направи много за един целулит на повече от три години.
Клетъчната липолиза действа основно върху тлъсти-ните, а не върху целулита. Не може просто да премахнем фибралната тъкан, защото в този случай кожата увисва - еластичните фибри, тези спирални пружини, не я поддържат повече. Масажирането, което човек извършва, не трябва да бъде травматизиращо, а точно обратното - успокояващо. Защото всички третирания, каквито и да бъдат те, не оказват влияние нито върху тлъстините, нито върху целулита, а само върху задържаната от тях вода. Точно такъв е случаят с ръчен лимфен дренаж, който не е дълготраен. Той благоприятства за освобождаването на водата, но тя се връща отново чрез мастните клетки.
Движение на кръвта и масаж
Движението на кръвта в организма се осъществява благодарение на една "помпа" - сърцето, белите дробове и мрежа от артерии и вени. Кръвта пристига в белите дробове, окислява се и се връща отново в горната част на лявото предсърдие, откъдето е изтласкана със сила. Кръвта се разпространява навсякъде и изпълнява ролята си, а именно - да пренася кислород и хранителни вещества там, където организмът има нужда. Един път изпълнила вече тази роля, кръвта отново потегля, натоварена с въглероден диоксид и отпадъци. Пристига в горната част на дясното предсърдие, откъдето е изтласкана към белите дробове, за да бъде окислена. Кръгът се затваря. Замърсената кръв ще премине през черния дроб, който ще я пречисти. Кръвта напуска сърцето по периферията на организма чрез артериите, представляващи много здрави кухи тръби. Това прави възможно най-бързо отпращането на кръвта към органите: еднакво добре както към мозъка (нагоре), така и към пръстите на краката (надолу). От сърцето кръвта тръгва по аортата, голяма горе-долу колкото палец, след което поема по малките разклонения, капилярите. Когато се върне, кръвта е пълна с въглероден диоксид и с всички отпадъци, произведени по време на работата на мускулите.
Кръвта може да съдържа и „натрупаните" микроби от някоя рана. Тук вече се намесва лимфната система. Ако тези микроби останат в кръвта, тя ще се инфектира, следва септисемия и почти мигновена смърт.
Когато кръвта пристигне до мъничката капилярна артерия, за да нахрани тъканите, излиза от съда. Това е „бяла кръв", без червени кръвни телца, които служат за окисление. Тази бяла кръв разпространява хранителните елементи, натрупва отпадъци и в краен случай - микроби. Ако тя се върне директно във венозната артерия, кръвта ще се инфектира. Ето защо червената кръв, която не излиза от артерията, се отправя към вена, докато замърсената кръв - лимфата, следва един успореден канал - лимфатичния канал, който я отвежда до „митническия пункт" - лимфатични-те ганглии. Те ще оставят бялата кръв, т. е. лимфата, да се върне отново в системата, ако не открият никакъв микроб. Ако открият микроб обаче, ганглиите спират лимфата. Тогава белите кръвни телца идват, за да унищожат микробите. Следователно лимфната система върви паралелно с венозната, но циркулацията в нея се осъществява по обратен път. Това е кръв без червени кръвни телца.
Проблемите с кръвообращението се появяват най-често при венозното връщане. Противоположно на артериите, вените не могат да бъдат тонизирани. Кръвта, която идва, избутва тази, която е пред нея. Следователно съдовете трябва да са в добро състояние. Ако са в лошо състояние на нивото на краката, се получават разширени вени, защото кръвта е в застой и вените, които не са достатъчно тонични, се уголемяват. Освен това разширените вени се получават при неподвижни крака и при отоци на вътрешните мембрани.
Отоците са видими следствия от не функционирането на лимфната система. Следователно, добре е да бъдем много внимателни в случай на оток и да избегнем прилагането на РЛД. В действителност лимфните ганглии са изпълнили своята роля и са задържали замърсената кръв. Притискайки ги да я освободят, човек поема риска да предизвика септисемия.
Ефектите от масажа
От незапомнени времена цивилизациите са познавали ползите от масажа. Открити са писмени документи на египетската, гръцката и романската цивилизация, от които се вижда, че човек бързо е установил терапевтичните ефекти от масажа - здравословната му мисия, преди всичко. Масажът позволява да се намали напрежението на мускулите, да се облекчат тревогите, увеличавайки количеството циркулираща кръв, да се предотвратят нещастните случаи, активизирайки възстановяването на тъканите, подобрявайки обмяната на веществата и стимулирайки премахването на токсините. Като ускорява циркулацията на лимфата, масажът увеличава възможностите на имунната система.
Масажът е контакт с кожата. А кожата според специалистите е: "Орган, изграждащ външното покритие на тялото на човека и животните. Съставен е от три тъкани - епидермис, дерма и хиподерма. Дермата съдържа сетивни рецептори, чувствителни към притискане и нагряване, както и нервни фибри, чието активиране предизвиква тревога."
Основни положения
Стимулирането на движението на периферните капиляри чрез масажиране на кожата позволява увеличаването на температурата на тялото. Това, от своя страна, провокира подобряване на метаболизма и клетъчната обмяна, както и окислението на тъканите. Повишението на температурата на кожата подобрява рецептивността и́, стимулира циркулацията по периферните капиляри и прави еластична епидермата.
Промяната в клетъчната пропускливост се отразява благоприятно върху междуклетъчния обмен и, в крайна сметка, върху поникването в дълбочина на активно действащите фактори.
Чрез клетъчната стимулация масажът има тъканно възстановяващ ефект, предизвикан от трофичното действие на вибрациите.
Раздвижването на дълбоката тъкан подобрява клетъчната обмяна и довежда до правилното окисление на тъканите.
Масажът има и обезболяващо действие чрез стимулацията на вътредермните и хиподермните рецептори.
По отношение на кръвоносната и лимфна система - масажът улеснява циркулацията, предизвиква вазотонична (клетъчно тонизираща) артериална стимулация, а така също и разширяване на периферните кръвоносни съдове.
Върху мускулите масажът оказва отпускащо, вазомоторно, а също и повърхностно и дълбочинно дрениране (изчистване) на мускулната маса. Чрез трофичното си действие той елиминира токсините.
Масажът е тонизиращ
Тонизиращият масаж пренася веществата, за да е по-стимулиран мускулът, който използва повече хранителни вещества. Това е нещо като студеният душ. Тъканта трябва да се шокира, за да се събуди. Именно в това е ролята на тласъците, които трябва да възбудят тъканите и мускулите. Донасяйки им повече хранителни елементи, тласъците им позволяват да работят по-лесно. Свивайки равномерно и силно мускулната клетка, масажът я стимулира. Тя ще погълне хранителните материали, изпратени от кръвта, ще ги преработи с цел да си осигури развитие. Стимулирането чрез масажа ще спомогне тя да премахне по-лесно отпадъците и излишъците.
Ако активността не съществува, мускулите ще загубят своята сила и могат да се появят отоци, следствие от задържането на течности в междуклетъчното пространство. Масажът подобрява разместването на вътрешните течности и стимулира вътремускулната активност. Масажът е отпускащ и отпочиващ Същият масаж, но направен по-бавно, ще бъде отпочиващ, защото отпуска мускулите. По-малко притискащ и по-бавен, той ще „приспи" тъканта, цялото тяло ще стане спокойно и ще изпита усещане на отпуснатост.
Този отпускащ ефект се получава, тъй като масажът ускорява възстановяването на вътрешната среда, която е била затормозена от изхвърлянето на токсичните отпадъци, произхождащи, между другото, и от окислението на хранителните вещества или от функционирането на мускулите.
Благодарение на лекото масажиране се увеличава усещането за контакт, изчезва способността да се долавят нервните окончания. Нежното ръчно масажиране има успокояващо действие.
Масажът е обезболяващ
Обезболяващото действие е постигнато чрез вътредермни и хиподермни рецептори. Масажът позволява в качеството си на лечебно или превантивно действие да се подобри състоянието на кожните и подкожни тъкани и да се прекъсне порочният мъчителен кръговрат.
При условие, че масажът се прилага с повърхностни, нежни и отмерени движения, масажът може да има локално стимулиращо действие. Според теорията за „противораздразнението" или централния сегментационен контрол централизираното стимулиране провокира освобождаването на ендрофин и на серотонин, които са инхибитори. Освен това притискащият масаж, приложен на разстояние от заболялата област, би могъл да предизвика обезболяващо действие чрез този централизиран контрол. Масажът би могъл да намали повърхностната чувствителност чрез улеснена механична акция върху нервните окончания и да повиши прага на болката.
Чрез действието си върху вегетативната нервна система масажът предизвиква едно пасивно отпускане, което довежда да обезболяващия ефект.
Масажът има психологично действие – контактът с ръка върху болезнената зона играе безспорно благотворна роля.
Едно проучване показва, че неутралните продукти, т.е. тези, които нямат признат терапевтичен ефект, използват вещества, пораждащи усещане на затопляне. Това тяхно свойство е ефикасно срещу болката.
Препоръчваните обезболяващи масла са босилек, камфор, лимонен евкалиптус, благороден лавър, лютива мента, индийско орехче и мащерка.
Противопоказания
Масажът има, разбира се, и важни противопоказания. Добре е да не масажирате върху сериозни възпаления, в области с кръвоизливи, инфекции по кожата и в случаи на тромбози.
Основни техники на масажа
Лекото докосване
Масажът се състои от различни видове техники, в чиято основа е залегнал един доста лесен метод: лекото докосване. То се състои в плъзгането на ръката по кожата. Това плъзгане може да бъде повърхностно или дълбоко, ако натискате повече върху тялото. Неговата първа цел е създаването на контакт между масажиста и клиента. Освен това то провокира едно затопляне на кожата, което води до разширяване на повърхностните кръвоносни съдове. Така се осигурява една прекрасна циркулация на ниво повърхностни тъкани. Допълнително това докосване може да спомогне за навлизането на продукти в кожата. Леките докосвания, плъзгащите движения се правят винаги в посоката на обратния (възходящ) венозен и лимфен път.
Мачкането
Друга много важна техника е мачкането. То се състои в хващането на мускулна маса с две ръце и смачкването и́ по подобие на начина на мачкане на тесто. Прави се с цел да се мобилизират по-вътрешните тъкани - мускулите.
Подобрява се клетъчната обмяна на ниво мускули и се благоприятства преносът на кислород и хранителни вещества. Мачкането спомага за изхвърлянето на отпадъци (основният отпадък на мускула е млечната киселина, която, ако се натрупа в мускула, ще провокира спазми).
Трептенията
Те са допълнителни техники. Може да се правят ръчно или механично и имат за цел да донесат отпускане. Тези техники могат да са и доста силови. Съвсем по-друг начин се осъществяват лимфатичните техники. Ръчен лимфен дренаж Всеки масаж на лимфен принцип - ръчен лимфен дренаж (РЛД), съответства на техники, които трябва да останат изключително нежни. Те трябва да са овладени напълно, защото при грешка може да се получи обратен резултат. Добре е да се премахнат всички рискове на противопоказанията и да се уверим, че дренажът може да се практикува. С цел по-добра лимфна циркулация трябва да започнем с леко напомпване, което ще деблокира нервните възли, после да преминем към умерен, нежен натиск в масажираните зони.
Пресотерапията
Същите принципи се откриват и в пресотерапията. Става въпрос за механичен масаж, осъществен от апаратура, която може да реализира лечение от венозен тип с относително високи притискания - между 80 и 100 милибара, но и с доста слаби такива - до 20 милибара, 20 гр. на кв. см.
Какви други техники за правене на масаж съществуват?
Шведски масаж.
Обединява здравина и нежност. Осъществява се основно върху мускулатурата и действа на мускулите, ставите, кожата, дишането и нервната система.
Калифорнийски масаж.
Калифорнийски масаж. Плавни, продължителни и обгръщащи движения, многократни леки докосвания и плъзгащи раздвижвания, достигащи дълбоко до тъканите с цел освобождаване на напрежението. Езалински масаж. Основан на нежността, бавните движения и, преди всичко, на интуицията, той помага за преоткриването на сетивата, възприятията и емоциите.
Масаж неорейки.
Основан на теорията на Уилям Рейк и психотелесната ориентация. Помага за преоткриването на нейната живост и чувството на радост в тялото.
Шиатцу.
Осъществява се чрез палци, пръсти, длани, лакти и понякога дори и ходила, за да въздейства на акупунктурните точки.
Полярност.
Той е едно нежно приближаване за докосване, което има за цел възстановяването на енергийното жизнено равновесие на тялото.
Анма.
Манипулация на определени точки от тялото чрез различни движения на ръката с цел стимулирането на нервната и дихателната система.
Можем да прибавим и стречинга (разтягането), който е вид лека гимнастика, имаща за цел да разтегли и успокои цялостно организма. Нейният основен принцип е пасивното разтягане, като всички упражнения трябва да се правят спокойно.