Грешката в жената
На шестия ден от сътворението Бог работел върху детайлите при създаването на жената. Появил се ангел и го попитал: „Защо и́ отделяш толкова време?" А Господ отговорил: „Ти видя моя Проект за нея? Тя трябва да може да се мие, но не трябва да се подава на моделиране, да има повече от 200 части, които да могат да се сменят, и трябва да е способна да работи на неограничен режим, скутът и́ трябва да побира четири деца едновременно, целувката и́ трябва да може да излекува както едно ранено коляно, така и едно разбито сърце, и тя ще прави всичко само с двете си ръце." Ангелът се удивил от изброените качества. „Само с две ръце... Невъзможно! И това тук е просто модел? Много работа за един ден... Изчакай до утре, за да я завършиш." „Няма да чакам до утре – възразил Господ. - Аз почти завърших това произведение, в което вложих цялото си сърце. Жената ще се грижи съвсем сама за себе си, когато е болна, и ще може да работи 18 часа на ден." Ангелът се доближил и докоснал жената. „Въпреки това ти си я направил толкова нежна, Господи." „Тя е нежна - отговорил Бог, - но аз я направих и силна. Ти не можеш да си представиш какво може да понесе и да постигне." „Ще може ли да мисли?", попитал ангелът. Господ отговорил: „Не само ще може да мисли, но и да дискутира, и да побеждава." Тогава ангелът забелязал нещо, протягайки ръка към бузата на жената... „Господи, изглежда този модел има цепнатина, през която изтича течност..." „Казах ти, че търсих начин да заложа много неща в жената, няма никаква пукнатина, това е сълза", поправил го Бог. „За какво служат сълзите?", попитал ангелът. И Бог казал: „Сълзите са нейният начин да изрази своята радост, мъка, разочарование, любов, самотност, страдание и гордост." Това много впечатлило ангела. „Гениално, Господи, ти си помислил за всичко. Жената е наистина великолепна."
Притча или истина е разказът?
Жените наистина имат енергия, коя-то учудва мъжете. Те застават лице в лице с трудностите, разрешават важните проблеми, изпитват щастие, любов и радост. Те се смеят, когато биха крещели; пеят, когато всъщност им се плаче; плачат, кога- то са щастливи. Те се борят за всичко, в което вярват. Въстават срещу несправедливостта. Не приемат „не" за отговор, когато вярват, че има по-добро разрешение. Лишават се, за да поддържат семейното щастие. Ходят на лекар с приятелката си, която се страхува. Обичат безусловно. Плачат, когато техните деца постигат успех, и се радват за успеха на техните приятели. Щастливи са, когато чуват да се говори за кръщене или за сватба. Сърцето им се къса, когато приятелката им почине. Страдат при загубата на близък човек. Без съмнение те са силни, дори когато мислят, че нямат повече енергия. Те знаят, че една целувка или прегръдка могат да помогнат на едно разбито сърце.
Няма съмнение обаче, че в жената има една грешка: Тя забравя колко всъщност е ценна!
Вие, уважаеми читателки, изпратете този текст на всички свои приятелки, за да им припомните какви невероятни творения са всъщност те. А и на мъжете, които познавате... Защото понякога те имат нужда някой да им го припомня...