Парфюмът и сигурността
Кои са предварителните етапи, през които преминава лансирането на един парфюм? Жак Буфшу (Jacques Bouffechoux) - токсиколог, дипломиран в Медицинския университет в Париж, отговаря на този интересен въпрос по време на конференция, организирана от CEW на тема "Парфюмът и алергиите".
Пускането на един парфюм на пазара изисква много време. Продуктът не минава от въображението на създателите си директно в парфюмериите просто така, без никакви формалности. Създаването на един парфюм е истинско изкуство, но е и наука, а за това са необходими понякога доста сложни техники. Грижата за сигурността на потребителите задължително е налице. В момента, в който създателите на парфюма предложат на комисията по парфюмите своя концентрат, от който ще правят завършен парфюмериен продукт или ще го включат в някой козметичен продукт, той веднага е подложен на поредица от тестове и едва след това се комерсиализира. Изборът на тези тестове, разбира се, зависи от произхода на комерсиализирания продукт: става въпрос коректно да се оценят добродетелите и рисковете на завършения продукт, който се предлага на потребителите.
ТЕСТОВЕ ЗА СИГУРНОСТ
Тук ще засегнем само тестовете, които се извършват върху парфюмерийните съдържания на тоалетните води и парфюмите, преди да бъдат пуснати на пазара, от гледна точка на това да се обезпечи сигурността на потребителите.
Тестове за ситотоксичност
Най-напред се извършват опити, които установяват има ли ситотоксичност (токсичност на отглежданите клетки). Тези опити са предварително необходими, още преди да се тества продуктът на клинично ниво (върху човек). Оценката на потенциалния риск не е лесна работа, тъй като присъстващият в продукта алкохол играе роля на неутрализант. За изработването на единна оценка е нужно мнението на експериментатори с огромен опит в многобройните тестове върху продукти от този тип.
Тестове за фототоксичност
Следват тестовете за фототоксичност (токсичност на кожата, предизвикана от излагане на UVA), които ще бъдат осъществени с фибропластни (fibroblastes) култури. Това е един от протоколите, които бяха въведени на европейско ниво и заместващи опитите, извършвани върху животни. Тези тестове се извършват с два добре познати разтвора - хлорпромазин (chlor-promazine) и 8 МОР.
Патч тест (Patch- tests) 48 часа
След успешно преминаване на двата теста завършеният продукт - бил той парфюм или тоалетна вода, ще бъде подложен и на патч теста 48 часа. Става въпрос да се установи потенциалното кожно раздразнение, което може да предизвика той. При този тест продуктът се нанася на гърба на доброволци, след което мястото се закрива и се оставя за 48 часа. След като те изтекат, се маха превръзката, дерматологът оглежда визуално и установява наличието на евентуална еритема (зачервяване) и/или обрив.
Тест за чувствителност
Ако и този тест е успешен за завършения продукт, на него му предстои едно последно изпитание, целящо да установи евентуалната му склонност да провокира алергични реакции. Тоз и тест се нарича още RIPT (Repeated In-sult Patch Test) и се прилага върху минимум 50, най-често 100 души.
Протича в две фази:
- по-малка здравина
- късане на косата под слаб натиск
Накрая на тази поредица от тестове, ако парфюмът е издържал всеки от тях, може да бъде одобрен за комерсиализация от гледна точка на сигурността.